Имунитет
Имунната система е съвкупност от органи, тъкани, клетки и техни продукти, изграждащи динамична физиологична система, която осъществява имунния отговор. Имунната система реагира срещу всички антигени, проникнали от външната среда и на неопластични промени на организма (тумори и др.). Имунната система осъществява динамично равновесие в самата себе си и потиска и регулира имунния отговор до оптимално за организма ниво. Основните групи клетки, които изграждат имунната система са макрофагите, B- и T-лимфоцитите, NK-клетките, фоликулно-дендритните клетки и др. Главните групи белтъци са имуноглобулините, системата на комплемента, цитокини, лимфокини и др.Имунната система е специфичната система за защита и включва три извънредно важни способности:
- Да разпознава своите собствени съставки от тези на чуждите нашественици;
- Да отговаря по специфичен начин на неограничен брой различни молекули;
- Да има памет за предишни контакти с чужди вещества и при следваща среща да оказва по-бърза и по-ефективна защита.
Всички вируси, бактерии и други чужди нашественици, вероятно и туморните клетки имат отличителен белег, наречен “антиген”, по който имунната ни система ги разпознава. Антигените предизвикват образуването на защитни “антитела”. Антителата са комплексни белтъци, наречени имуноглобулини. Те са специфични, способни да реагират с определен антиген като пасват с него като ключ в ключалка. Имунните клетки се произвеждат главно в костния мозък и тимуса, но имунната система включва и далака, лимфните съдове и възли, сливиците, апендикса. Важна част на имунната система е разположена в червата, в лимфоидната им тъкан, която реагира на антигените от храната и много микроби. В кръвта има също така защитни клетки, които директно нападат бактериите и вирусите и ги унищожават – т.нар. “ящни” клетки и клетки “убийци”.
От голяма важност е унищожаването на изродените клетки в организма ни. Генетичният материал на всяка клетка ежедневно се уврежда от действието на оксиданти - вещества, които предизвикват окислителни промени в клетките. В резултат на това постоянно се появяват изродени (ракови) клетки, които трябва да бъдат унищожавани. Клетките убийци не са достатъчни, за да се справят с тази задача и затова от един вид имунни клетки се произвежда туморно-некрозен фактор – вещество, което задейства т.нар. “програма за тотално унищожение”. Това вещество разрушава генетичния материал на изродената клетка и по този начин я унищожава.
Когато имунната ни система функционира добре, всички нейни части действат съгласувано, бързо и ефективно. Много фактори обаче могат да я нарушат.
Имунитетът (от на латински: immunis - свободен) е устойчивост на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогенетични фактори на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани хомеостазата и генетичната цялост на организма, независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа.
Видове имунитет
1.Според произхода
v Вроден
Вроденият имунитет се формира по време на ембрионалното развитие. Той се обуславя от:- генетичните особености на систематичната група - говедата не боледуват от сап, конете не боледуват от шап
- имунитета на майчиния организъм - при определени условия е възможно новоразвиващият се организъм да възприеме антитела от майката (като разновидност на пасивния имунитет)
v Придобит
Придобитият имунитет възниква през стадия на самостоятелен живот.Той може да бъде активн или пасивен в зависимост от начина,по който се изгражда. Активният имунитет е резултат от прекарани заболявания като шарка, скарлатина, заушка и др.Инфекцията стимулира организма да образува специфични антитела срещу болестотворните микроорганизми или техните продукти и вирусите.2. Според начина на изграждане
v Активен
Активният имунитет е сложен адаптивно-защитен механизъм. Той възниква след среща на клетките, тъканите или органите с патогенетичните фактори на околната среда.v Естествен
Естественият активен имунитет възниква след преболедуване.
v Изкуствен
Изкуственият активен имунитет се придобива след ваксинация.v Пасивен
Естествен
Естественият пасивен имунитет се реализира чрез засукването на антитела от майчиното мляко.
v Изкуствен
Изкуственият пасивен имунитет се придобива след инжектиране на хиперимунен серум.3. Според специфичността
v Специфичен
Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни антигени. Специфичният имунитет бива:o клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни лимфоцити)
o хуморален (специфични антитела).
v Неспецифичен
Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата на организма.Използването на имуностимулатори е световна тенденция за намаляване използването на антибиотиците. Причината е, че прилагането им води до намаляване на имунната система и нарастването на резистентността на микроорганизмите към тях. Често настъпват и алергични реакции към антибиотиците.
За избягването на грипа, вирусолозите съветват да се приемат комбинация от имуностимуланти и витамини. Така организма стимулира собствените си защитни сили, за да се справи с дадена инфекция, без да увреди организма. За хората със силен имунитет грипът минава като леко заболяване, което отзвучава бързо, в противен случай вирусът може да доведе до по-сериозни усложнения – пневмония, бронхит, плеврит и т.н. Друга възможност срещу грипа е имунизацията. За рисковите групи се препоръчва комбинирана профилактика. Ваксината предпазва от даден вид вирус, а имуностимулаторите противовъздействат на вторичните бактериални инфекции и повишават имунитета. В предпазването от бактериални инфекции своето място имат имуностимуланти като Коластра КолАктив 3 от АкваСорс .
За избягването на грипа, вирусолозите съветват да се приемат комбинация от имуностимуланти и витамини. Така организма стимулира собствените си защитни сили, за да се справи с дадена инфекция, без да увреди организма. За хората със силен имунитет грипът минава като леко заболяване, което отзвучава бързо, в противен случай вирусът може да доведе до по-сериозни усложнения – пневмония, бронхит, плеврит и т.н. Друга възможност срещу грипа е имунизацията. За рисковите групи се препоръчва комбинирана профилактика. Ваксината предпазва от даден вид вирус, а имуностимулаторите противовъздействат на вторичните бактериални инфекции и повишават имунитета. В предпазването от бактериални инфекции своето място имат имуностимуланти като Коластра КолАктив 3 от АкваСорс .
Как храненето може да наруши имунитета
Връзката между глада и епидемиите от инфекциозни болести е забелязана в хода на историята на човечеството. Още от времето на Хипократ е известно, че хората, които се хранят лошо са по-чувствителни към инфекциозни заболявания.
Недохранването, ниският прием на енергия и белтък нарушават имунната система и потискат имунните функции. Например, някои вируси предизвикват слабо или средно изразено заболяване при добре хранени деца, докато при недохранените, тези с ниско тегло, заболяването може да бъде фатално. Освен малките деца, особено рискови групи са старите хора, хората с анорексия, алкохолиците и всички, които страдат от заболявания, предизвикващи изтощение на организма.
Нарушения в имунните функции се наблюдават и при висок прием на енергия и мазнини. Хората със затлъстяване по-често страдат от заболявания на дихателните пътища и при операции показват по-голям риск от инфекции. Нещо повече, хората със затлъстяване по-често развиват сърдечно-съдови и ракови заболявания, което се свързва с нарушения в имунната функция. Установено е, че капацитетът на имунните клетки “убийци” да унищожават туморни клетки е бил увеличен, когато приемът на мазнини е бил намален от 32 % от енергийната стойност на диетата на 22%. Имунитетът се нарушава и от много ниско калоричните диети, които се прилагат за отслабване (под 1200 ккал). Това се свързва и с недостатъчния прием на витамини и минерали с такива диети.
Дефицитът на витамините А, Е, С и В6, както и на минералите цинк, селен и желязо нарушават имунитета и устойчивостта на организма ни към всички заболявания, свързани с него. Тези витамини и минерали играят специална роля в имунните реакции, за образуването и активността на имунните клетки. С приема на желязо, обаче трябва да се внимава – високите количества също нарушават имунитета.
Неблагоприятно е и действието на големите количества захар. Продължителното свръх натоварване със захари може да доведе до свързването им с белтъчни молекули и образуване на т.нар “гликирани белтъци”, които могат да предизвикат автоимунни заболявания.
Недохранването, ниският прием на енергия и белтък нарушават имунната система и потискат имунните функции. Например, някои вируси предизвикват слабо или средно изразено заболяване при добре хранени деца, докато при недохранените, тези с ниско тегло, заболяването може да бъде фатално. Освен малките деца, особено рискови групи са старите хора, хората с анорексия, алкохолиците и всички, които страдат от заболявания, предизвикващи изтощение на организма.
Нарушения в имунните функции се наблюдават и при висок прием на енергия и мазнини. Хората със затлъстяване по-често страдат от заболявания на дихателните пътища и при операции показват по-голям риск от инфекции. Нещо повече, хората със затлъстяване по-често развиват сърдечно-съдови и ракови заболявания, което се свързва с нарушения в имунната функция. Установено е, че капацитетът на имунните клетки “убийци” да унищожават туморни клетки е бил увеличен, когато приемът на мазнини е бил намален от 32 % от енергийната стойност на диетата на 22%. Имунитетът се нарушава и от много ниско калоричните диети, които се прилагат за отслабване (под 1200 ккал). Това се свързва и с недостатъчния прием на витамини и минерали с такива диети.
Дефицитът на витамините А, Е, С и В6, както и на минералите цинк, селен и желязо нарушават имунитета и устойчивостта на организма ни към всички заболявания, свързани с него. Тези витамини и минерали играят специална роля в имунните реакции, за образуването и активността на имунните клетки. С приема на желязо, обаче трябва да се внимава – високите количества също нарушават имунитета.
Неблагоприятно е и действието на големите количества захар. Продължителното свръх натоварване със захари може да доведе до свързването им с белтъчни молекули и образуване на т.нар “гликирани белтъци”, които могат да предизвикат автоимунни заболявания.
