Бичът на 21 век

Стресът

Стрес в ежедневната реч обозначава състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие. Стресови реакции се наблюдават както у човека, така и при по-низши животни без нервна система и при растения. Стресът не е просто нервно напрежение. Негов конструкт често са интензивни емоционални и дори физиологични преживявания.
Състоянието на стрес е вследствие на борбата на организма ни да се приспособи към екстремните условия на живот, в които понякога бива поставян. Настъпват промени както на хормонално, така и нервно-регулационно ниво, затова и по този повод често чуваме култовата реплика, че всички болести идват от стрес, само сифилисът е от любов. Стресът може да причини както мимолетно главоболие, така и хронично такова. Колкото по-сложна е заобикалящата ни действителност и колкото по в екстремални условия трябва да живеем, толкова по-застрашено е нашето здраве.
Факторите, предизвикващи състояние на стрес могат да бъдат най-различни. Но в общи линии може да се групират в следните категории:
- болестно състояние
- физическо свръхнатоварване
- психическо и емоционално пренатоварване
Около 75% от физическите заболявания са свързани със стреса. Съществува негативен и позитивен стрес:

v     Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека. Повечето фактори на стреса (стресори) са такива. Предизвикващите дистрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:

Ø      обществени бедствия

Ø      социално-икономически фактори на стрес

Ø      лични инциденти.

Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.

Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната липса на стрес означава смърт. Сам по себе си стресът има защитни функции. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и преодоляване на промяната.

Стадии на стреса
Реакцията към стрес се развива във времето и преминава през няколко етапа. При продължаващ стрес всеки следващ етап е по-тежък от предходния. При по-лек стрес човек преминава от етап на етап. При тежък и внезапен стрес може директно да се премине към по-късен стадий.
Стадий 1 – Човек изпитва лека тревожност. В много случаи, напр. при преминаването на по-висока длъжност или поемането на нова роля (раждането на дете е свързано с поемането на роля на родител) човек се чувства изправен пред ново предизвикателство и се мобилизира, за да се справи с него. Обичайно мотивацията тук е висока и нивото на енергия е адекватно за справяне със стреса. Обикновено е налице период на “меден месец”, в който стреса повишава производителността (в най-общ смисъл) и усещането за добре свършена работа у човека.
Стадий 2 – ако нивото на стрес продължава да се повишава, човек започва да изпитва ефектите от стреса върху ежедневното си функциониране. Може да има оплаквания от “затрупване с работа” или “невъзможност за поемане на глътка въздух”. Тук стреса се превръща в дистрес, който се съпътства от преживяване за свърхнатоварване.
Стадий 3 – ако не се предприемат мерки за справяне със стреса човек навлиза в третия стадий, в който най-честото оплакване е “колкото повече работя, толкова повече не се справям”. В този стадий често се наблюдават симптоми, свързани с хроничния стрес, като: избухливост, напрежение, главоболие и др.
Стадий 4 – крайният стадий води до чувство за “прегаряне”, което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения. Този стадий може да се разпознае, ако човек бъде помолен да сравни как се чувства   в петък след края на работния ден и в понеделник преди започване на работа. Ако изтощението продължи до понеделник и двата почивни дни не са били достатъчни за възстановяване, то става дума за “прегаряне”.
Видове стрес
Хората реагират по различен начин на стреса. За едни дадена ситуация може да е безобидна, докато при други да е твърде сериозна и те да не могат да се справят с нея.
Според ситуацията стресът бива:

v     ситуативен стрес – отзвучава бързо, веднага щом отзвучи причината;

v      хроничен стрес – причината е по-продължителна и стресът също продължава по-дълго време;

v      посттравматичен стрес – ответната реакция не се появява веднага след стресиращия агент, а 24 часа след това. Оплакванията може да продължат с години наред, например при смърт на близък човек.

Човек трябва да се научи да разпознава стресора. Когато го разпознае, има две възможности: да избегне стресовата ситуация или ако това е невъзможно – да се справи с него, като му противодейства или го преодолее – например чрез промяна на начина ни на реакция.

Кой страда от стрес?
Повече от 13 % от българите страдат от тревожно разстройство.
На стрес са подложени всички възрасти – от бебето, което тръгва на ясла и плаче за мама, през тинейджърската възраст, завършване на гимназия, кандидатстудентски изпити, първото интервю за работа, сватбата, развода, пенсионирането, менопаузата – възможностите да се сблъскате с него са неизброими.
Някои професии са по-често изложени на нервно напрежение: журналисти, учители, лекари, пожарникари, полицаи и др.
Колко време отнема преодоляването на стреса?
Всеки се справя различно бързо със стреса. За някои са нужни няколко часа почивка, за друг – 2 дни, за трети – 5 дни. Изходът от борбата със стреса зависи най-вече от това, доколко индивидът е склонен да се промени, да промени това, което е довело до извънредната ситуация.
Как да се справим със стреса?
Начините да се справим със стреса също са строго индивидуални. Ето някои лесни за изпълнение неща, които всички знаем, но не правим:

• да използваме пълноценно съботите и неделите за почивка, отмора и развлечение
• да си вземем домашен любимец – намалява общия стрес в дома, действа позитивно върху всички членове на семейството. Тук влизат така популярната коткотерапия (галене на котка), кучетерапия (игра и разходка на кучето);
• различни отпускащи процедури – масажи, ароматерапия, акупресура, акупунктура, музикотерапия;
• двигателен режим съобразно възрастта – фитнес, джогинг, каланетика, аеробика, пилатес, каране на колело и т. н., разходка, туризъм;
• шопинг терапия (не става дума само за дрехи или обувки, а и на книги)
• подходящ режим на хранене, защото стресът може да провокира двойнствена реакция. Някои хора реагират на стреса с безапетитие, докато други започват да се тъпчат неконтролируемо. Много подходящо е пиенето на успокояващ чай – от женшен, лайка, маточина. 
• Синьо-зеленото водорасло, наричано още Aphani-zomenon Flos Aquae или съкратено АФА