Суперхрана-течност

AquaSource водорасли – течност с вкус на градинска мента

 Вече знаем, че „зеленото” е важно, тъй като този цвят при растенията се дължи на съдържанието им на хлорофил. Но на какво се дължи „синьото” в синьо-зелените водорасли?   

Фикоцианинът – рядък антиоксидант, който допринася за наситения син цвят във водораслите. Именно синият цианин е много богат на фенилетиламин (ФЕА) – продукт от метаболизма на 2 аминокиселини. ФЕА се съдържа в изобилие в синьо-зелените водорасли (особено във цианинът), както и в какаото. Ролята на ФЕА в мозъка е свързана с бдителността и жизнеността. Щастливите хора имат в мозъка си високи нива на ФЕА, които повишават още повече, когато се влюбим. Също така се твърди, че високото ниво на ФЕА в мозъка води до покачване нивото на допамин, което се свързва с повишена умствена концентрация и позитивна нагласа. Открито е, че нивата на ФЕА се повишават от аеробни упражнения, водещи до индуцираното от ендорфините състояние на еуфорично състояние.
Изследване, обхващащо 109 деца на 9-годишна възраст, които в продължение на 10 седмици били хранени със синьо-зелени водорасли АФА, сочи, че „при деца с различни поведения имало очевидни положителни промени...[и] че децата могат да повишат способността си да се концентрират и фокусират, когато към техния хранителен режим се добавят синьо-зелени водорасли АФА.” (Jarratt, C.J., et al., „Доклад за децата и водораслите,“ Център за проучване на семейното здраве /Harvard, Massachusetts, 1995/).
Освен синьо-зелените водорасли, в продукта има добавен екстракт от червени и черни боровинки, както и течни микроминерали, в основа от кашер сертифициран глицерин.

• „Червените боровинки съдържат най-много антиоксидантни феноли, в сравнение с други 19 често приемани плодове. Червените боровинки са пълни с антиоксиданти и трябва да се приемат по-често...” –казва д-р Джо Винсън, Скантънски университет.

• Черните боровинки са богати на танини (вещества, които дейставт едновременно кръвоспиращо и противовъзпалително) и съдържат флавоноидни съставки (растителни пигменти с антиоксидантни свойства);

• Течни микроминерали от хумосен шист. Хумостният шист се формира от праисторически растения и съдържа хидрофилни минерали от растителен произход, които са много малки, сравнени с металните минерали, добивани от повърхностни скали и почви. Растителните минерали са предварително усвоени от растенията, и колкото по-малък е размерът им,толкова по-ефикасни са от металните минерали. Те съдържат много повече микроелементи, отколкото се откриват в почвата днес, както и в растенията и животните, отглеждани с търгорска цел.

„Като цяло, колкото по-питомна става храната ни, толкова по-бедна на минерали става...
Минералният дефицит се свързва с всяко дегенеративно и хронично състояние, известно на човечеството. Основното разрешение на минералния дефицит изглежда е добавянето на дива храна към диетата ни. АФА е дива храна.”

AquaSource водорасли – течност съдържа едновременно сушени по нашия патентован BioActive Dehydration® метод (както са сушени водораслите в капсули и на прах), и водорасли, които не са били сушени.

Бичът на 21 век

Стресът

Стрес в ежедневната реч обозначава състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие. Стресови реакции се наблюдават както у човека, така и при по-низши животни без нервна система и при растения. Стресът не е просто нервно напрежение. Негов конструкт често са интензивни емоционални и дори физиологични преживявания.
Състоянието на стрес е вследствие на борбата на организма ни да се приспособи към екстремните условия на живот, в които понякога бива поставян. Настъпват промени както на хормонално, така и нервно-регулационно ниво, затова и по този повод често чуваме култовата реплика, че всички болести идват от стрес, само сифилисът е от любов. Стресът може да причини както мимолетно главоболие, така и хронично такова. Колкото по-сложна е заобикалящата ни действителност и колкото по в екстремални условия трябва да живеем, толкова по-застрашено е нашето здраве.
Факторите, предизвикващи състояние на стрес могат да бъдат най-различни. Но в общи линии може да се групират в следните категории:
- болестно състояние
- физическо свръхнатоварване
- психическо и емоционално пренатоварване
Около 75% от физическите заболявания са свързани със стреса. Съществува негативен и позитивен стрес:

v     Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека. Повечето фактори на стреса (стресори) са такива. Предизвикващите дистрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:

Ø      обществени бедствия

Ø      социално-икономически фактори на стрес

Ø      лични инциденти.

Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.

Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната липса на стрес означава смърт. Сам по себе си стресът има защитни функции. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и преодоляване на промяната.

Стадии на стреса
Реакцията към стрес се развива във времето и преминава през няколко етапа. При продължаващ стрес всеки следващ етап е по-тежък от предходния. При по-лек стрес човек преминава от етап на етап. При тежък и внезапен стрес може директно да се премине към по-късен стадий.
Стадий 1 – Човек изпитва лека тревожност. В много случаи, напр. при преминаването на по-висока длъжност или поемането на нова роля (раждането на дете е свързано с поемането на роля на родител) човек се чувства изправен пред ново предизвикателство и се мобилизира, за да се справи с него. Обичайно мотивацията тук е висока и нивото на енергия е адекватно за справяне със стреса. Обикновено е налице период на “меден месец”, в който стреса повишава производителността (в най-общ смисъл) и усещането за добре свършена работа у човека.
Стадий 2 – ако нивото на стрес продължава да се повишава, човек започва да изпитва ефектите от стреса върху ежедневното си функциониране. Може да има оплаквания от “затрупване с работа” или “невъзможност за поемане на глътка въздух”. Тук стреса се превръща в дистрес, който се съпътства от преживяване за свърхнатоварване.
Стадий 3 – ако не се предприемат мерки за справяне със стреса човек навлиза в третия стадий, в който най-честото оплакване е “колкото повече работя, толкова повече не се справям”. В този стадий често се наблюдават симптоми, свързани с хроничния стрес, като: избухливост, напрежение, главоболие и др.
Стадий 4 – крайният стадий води до чувство за “прегаряне”, което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения. Този стадий може да се разпознае, ако човек бъде помолен да сравни как се чувства   в петък след края на работния ден и в понеделник преди започване на работа. Ако изтощението продължи до понеделник и двата почивни дни не са били достатъчни за възстановяване, то става дума за “прегаряне”.
Видове стрес
Хората реагират по различен начин на стреса. За едни дадена ситуация може да е безобидна, докато при други да е твърде сериозна и те да не могат да се справят с нея.
Според ситуацията стресът бива:

v     ситуативен стрес – отзвучава бързо, веднага щом отзвучи причината;

v      хроничен стрес – причината е по-продължителна и стресът също продължава по-дълго време;

v      посттравматичен стрес – ответната реакция не се появява веднага след стресиращия агент, а 24 часа след това. Оплакванията може да продължат с години наред, например при смърт на близък човек.

Човек трябва да се научи да разпознава стресора. Когато го разпознае, има две възможности: да избегне стресовата ситуация или ако това е невъзможно – да се справи с него, като му противодейства или го преодолее – например чрез промяна на начина ни на реакция.

Кой страда от стрес?
Повече от 13 % от българите страдат от тревожно разстройство.
На стрес са подложени всички възрасти – от бебето, което тръгва на ясла и плаче за мама, през тинейджърската възраст, завършване на гимназия, кандидатстудентски изпити, първото интервю за работа, сватбата, развода, пенсионирането, менопаузата – възможностите да се сблъскате с него са неизброими.
Някои професии са по-често изложени на нервно напрежение: журналисти, учители, лекари, пожарникари, полицаи и др.
Колко време отнема преодоляването на стреса?
Всеки се справя различно бързо със стреса. За някои са нужни няколко часа почивка, за друг – 2 дни, за трети – 5 дни. Изходът от борбата със стреса зависи най-вече от това, доколко индивидът е склонен да се промени, да промени това, което е довело до извънредната ситуация.
Как да се справим със стреса?
Начините да се справим със стреса също са строго индивидуални. Ето някои лесни за изпълнение неща, които всички знаем, но не правим:

• да използваме пълноценно съботите и неделите за почивка, отмора и развлечение
• да си вземем домашен любимец – намалява общия стрес в дома, действа позитивно върху всички членове на семейството. Тук влизат така популярната коткотерапия (галене на котка), кучетерапия (игра и разходка на кучето);
• различни отпускащи процедури – масажи, ароматерапия, акупресура, акупунктура, музикотерапия;
• двигателен режим съобразно възрастта – фитнес, джогинг, каланетика, аеробика, пилатес, каране на колело и т. н., разходка, туризъм;
• шопинг терапия (не става дума само за дрехи или обувки, а и на книги)
• подходящ режим на хранене, защото стресът може да провокира двойнствена реакция. Някои хора реагират на стреса с безапетитие, докато други започват да се тъпчат неконтролируемо. Много подходящо е пиенето на успокояващ чай – от женшен, лайка, маточина. 
• Синьо-зеленото водорасло, наричано още Aphani-zomenon Flos Aquae или съкратено АФА

"Тихите убийци" на човека!

Черният дроб е орган, който изпълнява многобройни и важни функции в организма. Злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, приемането на лекарства, както и някои вируси и паразити, могат да предизвикат сериозни увреждания на черния дроб.
По неофициални данни, болните от хепатит В в България са над 450 хиляди, а от хепатит С - 100 000. Счита се, че реалният брой на инфектираните е по-голям поради спицификата на инфекцията, дългият инкубационен период и безсимптомното протичане в началните стадии.
Както хепатит В, така и хепатит С често са наричани „тихите убийци”, тъй като хората могат да живеят години наред без да знаят, че са заразени. Това води до късно диагностициране, при това в стадии, при който се проявяват усложненията и същевременно улеснява разпространяването на инфекцията сред населението.
За предпазване от заболяването се препоръчва ваксиниране срещу хепатит В, но срещу хепатит С за съжаление до момента няма разработена ваксина. От основно значение при инфектирани или застрашени индивиди е специфичната противовирусна терапия в комбинация с хранително-диетичен режим (с избягване на мазнини, въглехидрати и алкохол).
Употребата на хепатопротектори е изключително важна за поддържане на чернодробното здраве. От опитът ми с пациенти с чернодробни заболявания наблюдавам, че тези от тях, които приемат хепатопротектори се повлияват по-бързо от терапията, в сравнение с пациентите, които не използват хепатопротектори.

AQUASOURCE ЛИВЪР КЛЕНЗ

За поддържане функциите на черния дроб, използвайте
AquaSource Ливър кленз в продължение на един месец

Черният дроб изпълнява над 500 различни функции в организма. Най- важната е храносмилането на мазнините и натрупването на резервни хранителни вещества, както и филтрирането на вредните вещества от кръвта и регулирането на стойностите на много вещества в кръвния поток. Здравият черен дроб е предпоставка за добро общо състояние, жизненост и повишена енергия.
Уникалната комбинация на съставките в AquaSource Ливър кленз е създадена за поддържане функциите на черния дроб и подпомагане естествените процеси на организма за очистване на натрупаните в него отпадни вещества.

Основни съставки:

Млечен трън (80% силимарин екстракт) - билка, която стимулира изхвърлянето на натрупаните в черния дроб отпадни вещества

L-глутатион - важната аминокиселина

N-ацетил цистеин – подпомага предпазването от окисляване и свързване на тежките метали, особено на живака, както и ефективното отстраняване на тези отрови

Йонни минерали – естествено добити от Голямото Солено езеро, Юта, САЩ, осигуряващи широк спектър минерали и микроелементи

AquaSource водорасли – наши висококачествени синьо-зелени водорасли

Указания за употреба: За пречистване и енергизиране
Хранителна добавка за възрастни и деца над 12 години. Вземайте по 2 капсули дневно: 1 капсула - по време на закуска и 1 - по време на обяд.

Пробиотик и Пребиотик

Пробиотик и Пребиотик

Думата пробиотик “Probiotic”, от гръцки “pro” – “за” и “bios” – “живот”, буквално означава „за живот" или „създава живот“, т. е. стимулиращ живота на организма.

През 2002 г. Международната здравна организация (WHO) официално дефинира: "Пробиотиците (наричани също бактерии, или култури) са живи микроорганизми, които приети в достатъчно количесто влияят здравословно на човешкия организъм".

Трите "най-полезни" и най-често използвани вида пробиотици са Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus acidophilus, Bifidobacterium bifidum.

ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕФЕКТИ ОТ ПРОБИОТИЦИТЕ

1. Върху храносмилателната система:

•          Подпомагат цялостното храносмилане, като:

–        подтискат:

o        прекомерното размножаване на вредна и патогенна микрофлора в храносмилателната система;

o        гнилостните процеси в червата.

–        предотвратяват липсата на витамини от група В.

–        подобряват смилаемостта и усвояването на протеините от млечни и други продукти и стимулират мускулния растеж.

–        намаляват непоносимостта към лактозата и стимулират абсорбцията й при хора, които не могат да я усвояват.

•          Намаляват риска от заболявания на стомаха, червата и черния дроб.

•          Предотвратяват и лекуват диария, включително инфекциозна.

•          Намаляват случаите на запек.

•          Възстановяват нормалната чревна микрофлора, след приемане на антибиотици.

2. Върху имунната система:

•          Стимулират нормалния имунен отговор.

•          Поддържат организма в здравословно състояние при приемане на антибиотици и други химиотерапевтици.

3. Намаляват високите нива на “лошия” холестерол в кръвта.
4. Ограничават появата и стимулират лечението на инфекции и възпалителни процеси на:

•          кожата - дерматити, екземи и други;

•          пикочно-половата система - вагинални инфекции, инфекции на пикочния канал и цистити;

•          дихателната система - синузити, бронхити и пневмонии.

5. Намаляват риска от алергии - астма, хранителни алергии от мляко и кожни екземи.
6. Антикарциногенно действие - намаляват риска от тумори на пикочния мехур и на дебелото черво.

 Пребиотиците са несмилаеми хранителни съставки, които избирателно стимулират растежа и активността на определени видове бактерии в дебелото черво. Това влияе положително върху метаболизма и укрепва здравето на макроорганизма.

Принцип на действие и значение:

1. За да бъдат ефективни, пребиотиците трябва:

•          да не се усвояват в тънките черва;

•          да достигнат дебелото черво, където

•          да се оползотворят от пробиотичните микроорганизми.

На тези критерии отговарят няколко основни групи въглехидрати с ниско молекулно тегло – олигозахариди. Те са естествени съставки в тъканите на много растения и се съдържат нормално в млякото на всички бозайници.

2. Пребиотици:

•          са естествената среда за живот и развитие на пробиотичните микроорганизми;

•          попадат в човешкия и животинския организъм с храната;

•          достигат непреработени до дебелото черво и

•          служат за храна на пробиотиците - лактобацили и бифидобактерии. Те от своя страна подтискат развитието на гнилостната и патогенна микрофлора и действат оздравяващо на целия организъм.

3. Тези вещества стимулират растежа предимно на бифидобактериите, затова се наричат и бифидогенни фактори.

Пребиотиците са най-често:

1. Дизахариди – лактулоза.
2. Олигозахариди - фруктоолгозахариди (олигофруктоза).
3. Полизахариди - инулин, възстановена скорбяла, соеви олигозахариди.

Пробиотици се срещат:

•          някои в кромида, чесъна и цикорията;

•          други - в боба и граха;

•          трети - в прясното мляко и т.н.

Синбиотиците са съчетание от пробиотици и пребиотици.

Принцип на действие и значение:

1. Пребиотиците:

•          попадат непреработени в дебелото черво;

•          създават благоприятна среда за развитието и размножаването на пробиотичните бактерии.

2. Пробиотиците влияят здравословно върху човешкия организъм.

Затова напоследък в много от формите пробиотичните храни се добавят и пребиотици. Комбинацията про- с пребиотици са така наречените синбиотици.

Имунитет

Имунитет

Имунната система е съвкупност от органи, тъкани, клетки и техни продукти, изграждащи динамична физиологична система, която осъществява имунния отговор. Имунната система реагира срещу всички антигени, проникнали от външната среда и на неопластични промени на организма (тумори и др.). Имунната система осъществява динамично равновесие в самата себе си и потиска и регулира имунния отговор до оптимално за организма ниво. Основните групи клетки, които изграждат имунната система са макрофагите, B- и T-лимфоцитите, NK-клетките, фоликулно-дендритните клетки и др. Главните групи белтъци са имуноглобулините, системата на комплемента, цитокини, лимфокини и др.
Имунната система е специфичната система за защита и включва три извънредно важни способности:
- Да разпознава своите собствени съставки от тези на чуждите нашественици;
- Да отговаря по специфичен начин на неограничен брой различни молекули;
- Да има памет за предишни контакти с чужди вещества и при следваща среща да оказва по-бърза и по-ефективна защита.

Всички вируси, бактерии и други чужди нашественици, вероятно и туморните клетки имат отличителен белег, наречен “антиген”, по който имунната ни система ги разпознава. Антигените предизвикват образуването на защитни “антитела”. Антителата са комплексни белтъци, наречени имуноглобулини. Те са специфични, способни да реагират с определен антиген като пасват с него като ключ в ключалка. Имунните клетки се произвеждат главно в костния мозък и тимуса, но имунната система включва и далака, лимфните съдове и възли, сливиците, апендикса. Важна част на имунната система е разположена в червата, в лимфоидната им тъкан, която реагира на антигените от храната и много микроби. В кръвта има също така защитни клетки, които директно нападат бактериите и вирусите и ги унищожават – т.нар. “ящни” клетки и клетки “убийци”.
От голяма важност е унищожаването на изродените клетки в организма ни. Генетичният материал на всяка клетка ежедневно се уврежда от действието на оксиданти - вещества, които предизвикват окислителни промени в клетките. В резултат на това постоянно се появяват изродени (ракови) клетки, които трябва да бъдат унищожавани. Клетките убийци не са достатъчни, за да се справят с тази задача и затова от един вид имунни клетки се произвежда туморно-некрозен фактор – вещество, което задейства т.нар. “програма за тотално унищожение”. Това вещество разрушава генетичния материал на изродената клетка и по този начин я унищожава.
Когато имунната ни система функционира добре, всички нейни части действат съгласувано, бързо и ефективно. Много фактори обаче могат да я нарушат.

Имунитетът (от на латински: immunis - свободен) е устойчивост на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогенетични фактори на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани хомеостазата и генетичната цялост на организма, независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа.

Видове имунитет 

1.Според произхода

v      Вроден

Вроденият имунитет се формира по време на ембрионалното развитие. Той се обуславя от:

• генетичните особености на систематичната група - говедата не боледуват от сап, конете не боледуват от шап
• имунитета на майчиния организъм - при определени условия е възможно новоразвиващият се организъм да възприеме антитела от майката (като разновидност на пасивния имунитет)

v      Придобит

Придобитият имунитет възниква през стадия на самостоятелен живот.Той може да бъде активн или пасивен в зависимост от начина,по който се изгражда. Активният имунитет е резултат от прекарани заболявания като шарка, скарлатина, заушка и др.Инфекцията стимулира организма да образува специфични антитела срещу болестотворните микроорганизми или техните продукти и вирусите.

2. Според начина на изграждане

v      Активен

Активният имунитет е сложен адаптивно-защитен механизъм. Той възниква след среща на клетките, тъканите или органите с патогенетичните фактори на околната среда.

v      Естествен

Естественият активен имунитет възниква след преболедуване.

v      Изкуствен

Изкуственият активен имунитет се придобива след ваксинация.

v      Пасивен

Естествен 

Естественият пасивен имунитет се реализира чрез засукването на антитела от майчиното мляко.

v      Изкуствен

Изкуственият пасивен имунитет се придобива след инжектиране на хиперимунен серум.

3. Според специфичността

v      Специфичен

Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни антигени. Специфичният имунитет бива:

o        клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни лимфоцити)

o        хуморален (специфични антитела).

v      Неспецифичен

Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата на организма.

Използването на имуностимулатори е световна тенденция за намаляване използването на антибиотиците. Причината е, че прилагането им води до намаляване на имунната система и нарастването на резистентността на микроорганизмите към тях. Често настъпват и алергични реакции към антибиотиците. 
За избягването на грипа, вирусолозите съветват да се приемат комбинация от имуностимуланти и витамини. Така организма стимулира собствените си защитни сили, за да се справи с дадена инфекция, без да увреди организма. За хората със силен имунитет грипът минава като леко заболяване, което отзвучава бързо, в противен случай вирусът може да доведе до по-сериозни усложнения – пневмония, бронхит, плеврит и т.н. Друга възможност срещу грипа е имунизацията. За рисковите групи се препоръчва комбинирана профилактика. Ваксината предпазва от даден вид вирус, а имуностимулаторите противовъздействат на вторичните бактериални инфекции и повишават имунитета. В предпазването от бактериални инфекции своето място имат имуностимуланти като  Коластра КолАктив 3 от АкваСорс .

Как храненето може да наруши имунитета

Връзката между глада и епидемиите от инфекциозни болести е забелязана в хода на историята на човечеството. Още от времето на Хипократ е известно, че хората, които се хранят лошо са по-чувствителни към инфекциозни заболявания.
Недохранването, ниският прием на енергия и белтък нарушават имунната система и потискат имунните функции. Например, някои вируси предизвикват слабо или средно изразено заболяване при добре хранени деца, докато при недохранените, тези с ниско тегло, заболяването може да бъде фатално. Освен малките деца, особено рискови групи са старите хора, хората с анорексия, алкохолиците и всички, които страдат от заболявания, предизвикващи изтощение на организма.
Нарушения в имунните функции се наблюдават и при висок прием на енергия и мазнини. Хората със затлъстяване по-често страдат от заболявания на дихателните пътища и при операции показват по-голям риск от инфекции. Нещо повече, хората със затлъстяване по-често развиват сърдечно-съдови и ракови заболявания, което се свързва с нарушения в имунната функция. Установено е, че капацитетът на имунните клетки “убийци” да унищожават туморни клетки е бил увеличен, когато приемът на мазнини е бил намален от 32 % от енергийната стойност на диетата на 22%. Имунитетът се нарушава и от много ниско калоричните диети, които се прилагат за отслабване (под 1200 ккал). Това се свързва и с недостатъчния прием на витамини и минерали с такива диети.
Дефицитът на витамините А, Е, С и В6, както и на минералите цинк, селен и желязо нарушават имунитета и устойчивостта на организма ни към всички заболявания, свързани с него. Тези витамини и минерали играят специална роля в имунните реакции, за образуването и активността на имунните клетки. С приема на желязо, обаче трябва да се внимава – високите количества също нарушават имунитета.
Неблагоприятно е и действието на големите количества захар. Продължителното свръх натоварване със захари може да доведе до свързването им с белтъчни молекули и образуване на т.нар “гликирани белтъци”, които могат да предизвикат автоимунни заболявания.

Констипация (запек)

Нередовното и небалансираното хранене води до това, че по стените на червата ни се натрупват шлаки. В тях се образуват токсини, които се разнасят в целия организъм, нарушавайки работата на вътрешните органи, поразявайки бъбреци, черен дроб, бели дробове, сърдечните съдове и ендокринната система. Тези плътни отлагания затрудняват всмукването на хранителни вещества, генерират отровни токсини и нарушават перисталтиката на корема.
В резултат на това се наблюдават: слабост, раздразнителност, запек, обриви и пъпки по кожата, проблеми с теглото. Затруднява се работата на вътрешните органи, което заплашва със сериозни заболявания.

Кои са причините и начинът на възникване на това състояние

Дебелото черво е онази част от тялото, на която в случая трябва да обърнем внимание. Съдържимото на тънкото черво преминава в дебелото посредством една малка клапа, разположена в долната дясна част на корема. Тази клапа е изграден по такъв начин, че допуска излизането на материала и в същото време не позволява неговото връщане. Дебелото черво е широк сточен канал с приблизителна дължина около 1,5 метра, през който отходните нечистотии би трябвало да минават безпрепятствено и завършва в ректума или изхода за отпадъчните продукти на организма. Природата изисква те да бъдат изхвърлени бързо и при нормално състояние човек, подобно на животните, не отлага за дълго време това необходимо отделяне.

Постепенно, ставайки все по-цивилизован, човекът започва да изчаква някакъв подходящ момент и пренебрегва тази необходимост, докато организмът се умори да привлича вниманието му към този въпрос, изоставя го и започва да се занимава с някое друго от своите многобройни задължения.
Човекът допринася за това неестествено състояние на нещата със своето нехайство по отношение на поемането на достатъчно количество вода, която да овлажнява, размеква и разхлабва баластната материя както трябва и така да и  помогне да излезе от тялото. В много случаи се стига дотам, че то е дотолкова лишено от вода, че Природата, в отчаянието си, извлича през стените на дебелото черво част от водата, която му е предоставена за собствени нужди. Лишено от чиста вода, човешкото тяло е принудено да използва замърсената такава с резултат, който много лесно можем да си представим какъв би могъл да е.
Пренебрегването на тези природни изисквания не позволява свободното излизане на материята, отделена от дебелото черво, което води до запек - причина за безброй болести, чийто истински произход обикновено дори не се подозира. Много хора, които всекидневно освобождават червата си, не знаят, че в действителност и те са запечени. Стените на дебелото им черво са покрити с кора от отпадъчна и втвърдена материя, част от която е останала там от много дни, така че остава само малък отвор в центъра, през който преминава само онова, което абсолютно задължително трябва да се излъчи навън. Запекът не е нищо друго, освен състоянието, при което дебелото черво е замърсено и съдържа втвърдена фекална материя.
Едно дебело черво, изцяло или почти изпълнено със стара фекална втвърдена материя, е извор на отрови за цялото тяло. Неговите стени са така устроени, че позволяват просмукване на съдържимото. Медицинската практика показва, че впръсната в дебелото черво храна се абсорбира бързо и достига до кръвта. Тези съставки се отправят по същия начин към другите части на тялото, и както преди малко казахме, течната част от фекалната материя се абсорбира от организма, като при липса на по-чисти течности Природата използва за своите действия нечиста вода.

Почти невероятно е колко много време едно запечено дебело черво е в състояние да задържа в себе си фекална материя. Известни са случаи, при които, изчиствайки дебелото черво, сред втвърдените изпражнения се намират костилки от череши или други неща, погълнати много месеци преди това.
Очистителните не прогонват тази стара фекална материя, а само откъсват онова, което се намира в стомаха и в тънките черва, карайки го да мине през малкия отвор на втвърдената фекална маса, с която са покрити стените на силно запеченото дебело черво. Баластните продукти или изпражненията, които преминават от тънкото в дебелото черво, са от меко, тестообразно вещество; и ако червата са чисти и тяхното движение - естествено, би трябвало те да излязат от тялото малко по-твърди и със светъл цвят. Колкото по-дълго време фекалната материя се задържи в дебелото черво, толкова по-твърда, изсъхнала и с тъмен цвят става тя.

При някои хора дебелото черво е толкова задръстено от втвърдени изпражнения, почти толкова твърди, колкото меки въглища, а техните кореми са издути и твърди. Половината от случаите на женски неразположения са причинени или утежнени от това състояние на нещата. Така се стига до хроничната констипация, която довежда до диспепсия, болести на жлъчката, черния дроб и бъбреците. Тези стари остатъчни продукти понякога са толкова мръсни, че стават среда за развъждане на глисти и дори на личинки, с чиито яйца е пълно дебелото черво.
Изчистването на дебелото черво се препоръчва при заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб и жлъчните канали, при хронични колити, запек, алергии, алкохолни, наркотични и медикаментозни отравяния, глисти.Ако Вие се грижите за вашето здраве, мечтаете да подобрите самочувствието и фигурата си, искате да имате хубав цвят на лицето и нежна копринена кожа е необходимо да обърнете внимание задължително и на тази процедура.

Лечение
Лечението на запека се състои в използването на:

v      разхлабителни средства, които варират от промяна в хранителния режим до типични разхлабителни медикаменти.

v      зеленчуци, плодове и храни могат да доведат до излекуване на запека. Те действат разхлабително, ефективността е различна.
Някои от тези храни включват: бадеми, алое вера, ябълков сок, банани, цикория, шоколад, кокос, кафе, цвекло, пилешки бульон, глухарче, фурми, сушени кайсии, градинска жлъчка, смокини, грозде, горещ чай с лед, манго, меласа, маслини, папая, праскови, круши, ананас, сливи, сини сливи, орехи и др.

v      Обем-формиращи агенти.
Място на действие: в тънкото и дебело черво
Начало на действие: 12 - 72 ч след приемане
Примери: метилцелулоза, поликарбофил, фибри, ябълки, метамуцил
Тези агенти водят до задържане на повече вода в изпражнението и до формирането на емолиентен гел. Така се улеснява перисталтичното придвижване на фекалните меси. Тези агенти трябва да се приемат с много вода. Най-безопасни са спрямо останалите типични разхлабителни средства и могат да се приемат за поддържане на нормалните чревни движения.

v      Хидратиращи агенти (осмотици)- Соли
Място на действие: дебело и тънко черво
Начало на действие: 0.5 - 6 часа.
Примери:    хималайска сол , магнезиев хидроксид (магнезиево мляко), магнезиев сулфат (английска сол), натриев бифосфонат
Солните лаксативи привличат и задържат водата в лумена на червото, като повишават интралуменния обем и омекотяват фекалиите. Водят до освобождаването на холецистокинин, който стимулира резорбцията на мазнини и протеини. Солните разхлабители могат да предизвикат електролитни нарушения. Смята се, че сулфатните соли са най-ефективни.

v      Физическата активност, промяната на начина на живот (хранителен режим стрес) също могат да се причислят към лечебните подходи за терапията на запека.

v      Клизмата се използва за стимулиране на механичната активност на червата, но най-голяма ефективност се наблюдава при фекалии в ректума, като с отдалечаване на масите от ректума, тя е по-неефективна

v      „Програма Лесно начало” на AquaSource е лесен и удобен начин да се възстанови храносмилателния тракт до степен да функционира оптимално, да разгражда, усвоява и храносмила хранителните вещества. Освен това подпомага организма сам да се изчисти от токсините. Програмата съдържа Ацидофилус и Бифидус, включващи много специалния щам DDS-1 Лактобацилус Ацидофилус.

  Тези две жизненоважни съставки подпомагат работата на тънките и

дебелите черва, както и доброто храносмилане, устното здраве, добрия имунитет, усвояването на лактозата и преработването на млечните продукти; намаляват стомашните газове, подуването и проблемите в горната част на стомашно-чревния тракт; стимулират редовното изхождане, поддържането на нормални нива на холестерола, нормалното състояние на черния дроб и детоксикацията. Повишават хранителните стойности, произвеждайки важните витамини от група В и предотвратяват растежа на вредните бактерии.
v АЛОЕ ФРЕШ - представлява синергична смес от Алое Вера, билки, храносмилателни ензими, лактобацилус ацидофилус, баластни вещества, цитрусови биофлавоноиди, антиоксиданти, ценни минерали, макроводораслото келп - сбор от взаимно подкрепящи се биологично активни вещества, вложени в капсула.

Менопауза

Менопауза

Менопаузата означава край на менструацията, но терминът също така се отнася към месеците и годините в живота на жената преди и след нейната последна менструация. Лекарите дефинират менопаузата като времето, настъпващо след последното ви менструално кръвотечение. Тя представлява серия от промени, които могат да започнат във възрастта между 30 или 40 години и да продължат в периодите около 50 и даже около 60 години.
Менопаузата е естествен биологически процес, а не заболяване. Макар, че е свързана с хормонални, физически и психосоциални промени, тя не е краят на младостта и сексуалността. Днес голямата част от жените прекарват половината от живота си след менопаузата.
Повечето жени забелязват промени в менструацията, изразяващи се в нередовни цикли и оскъдно кървене приблизително пет години преди пълното й спиране.
Някои симптоми, каквито са горещите вълни и колебанията в настроенията са временни и отминават при приспособяване на организма. Възникват и по-постоянни промени. Намаленото ниво на естрогените например засяга начина, по който организмът усвоява калция и увеличава нивото на холестерола в кръвта; така следменопаузалните жени се изправят срещу повишен риск от развитие на остеопороза и сърдечни заболявания като например атеросклерозата.

Причините за настъпването на менопаузата 

Типично за жените на около 40 годишна възраст е намалената функция на яйчниците, която постепенно се понижава и спира напълно, което засяга зреенето на яйцеклетките. По-важно влияние оказва намалена продукция на естрогени и прогестерон. Ниското ниво на тези хормони и особено на естрогените води до промени на целия организъм и на репродуктивната му система - най-забележима, от които е спирането на менструацията.

Симптомите, които могат да се наблюдават

При всяка жена менопаузата протича по различен начин. Различна е и възрастта, при коята започва самата менопауза. Някои жени достигат до нея на 30 години, а други на 50. Обикновено и симптомите й са строго индивидуални. Може да изпитате разнообразни физически и емоционални промени като например:

• Нередовна менструация - менструалните цикли могат да спрат внезапно или постепенно, да стават по-оскъдни или по-обилни, след което да престанат напълно. Непредвидимостта на циклите ви може да е първия знак, че наближавате менопаузата.
• Болки по време на полов акт - причинява се от изтъняване на тъканите на влагалището и загуба на овлажняването му, което се дължи на намаленото ниво на естрогените. Може да изпитате парене и сърбежи, заедно с повишен риск от инфекции.
• Горещи вълни - дължат се на спадането на нивото на естрогените и разширяването на кръвоносните съдове, водещо до повишаване на кожната температура. Изразяват се във внезапно зачервяване или затопляне на лицето, врата и горната част на гърба, които могат да причинят изпотяване. Горещите вълни обикновено траят няколко минути.
• Нощни изпотявания - често са последица от топлите вълни. Те могат да нарушат съня и да доведат до безсъние.
• Емоционални промени - изразяват се в увеличена нервност, тревожност и раздразнителност. Може да изпитвате колебания в настроението, да сте по-възбудени и по-склонни към емоционална подтиснатост.
• Промяна във вида ви -подкожната мазнина, която преди е била концентрирана около бедрата и ханша ви може след менопаузата да се отлага над кръста и в коремната област. Може да забележите загуба на пълнота в гърдите си, изтъняване на косата си и набръчкване на кожата.

Кое води до ранно настъпване на менопаузата?

Менопаузата е обикновено естествен процес. Някои особени хирургически и консервативни методи на лечение обаче могат да доведат менопаузата по-рано от очакваното. Такива са:

• Отстраняването на матката (хистеректомията) - тази оперативна интервенция, която отстранява матката, но съхранява яйчниците не причинява менопауза. Макар, че нямате менструални кръвотечения, яйчниците ви все още отделят яйцеклетки и полови хормони. Операцията, отстраняваща матката и яйчниците (тотална хистеректомия) води до действителна менопауза.
• Химиотерапия и лъчелечение - тези средства за лечение на рак могат да предизвикат и менопауза, която се развива бавно и постепенно.

Как се диагностицира менопаузата?

Рядко се налага да се извършват лабораторни изследвания за потвърждаване на менопаузата. Симптомите на повечето жени обикновено са достатъчни, за да да се получи нужната информация, че те преминават през този процес. В някои случаи е важно да се изключат други проблеми. Могат да се изследват фоликуло-стимулиращия хормон (FSH) и естрогените (естрадиол) в кръвта. При менопаузата нивото на FSH нараства, докато естрадиолът намалява.

Какви са проблемите и усложненията, свързани с менопаузата?

Обикновено след менопаузта се появяват няколко хронични медицински проблема. Ако сте информирани за тях, вие можете да предприемете мерки за предотвратяването им:

• Сърдечно-съдови заболявания. При намаляване на нивото на естрогените, вашият риск за сърдечно-съдови заболявания се увеличава. Може значително да намалите този риск като предприемете следните мерки: спиране на тютюнопушенето, намаляване на кръвното налягане, правене на редовни физически упражнения и прием на здравословна храна.
• Остеопороза. През първите няколко години след менопаузата, вие губите калций от костите с по-голяма скорост, което увеличава риска ви за остеопороза. Остеопорозата отслабва костите, те стават крехки, което води до счупвания при минимални травми. Жените след менопаузата са особено склонни към счупвания на шийката на бедрената кост, китката и гръбнака. По тази причина е много важно да приемате адекватно количество калций- 1200 до 1500 мг дневно и витамин Д – 400 до 800 интернационални единици дневно. Важно е да правите редовни физически упражнения, за да запазите костите си здрави.
• Уринна стресова инконтиненция. При загубата на еластичност на влагалището и уретрата (тръбичката, която отвежда урината от пикочния мехури), може да развиете стресова инконтиненция- състояние, при което се изпуска урина при кашляне, смях или вдигане на тежести.
• Увеличаване на теглото. При забавянето на обмяната на организама, която настъпва заедно с намаляване на нивото на естрогените, нормално е теглото и формата на тялото ви да претърпят промяна. Ще трябва да консумирате по-малко храна- може би 200 до 400 калории по-малко на ден и да правите повече физически упражнения, за да поддържате нормалните си килограми.

Как се лекува менопаузата?

Самата менопауза не изисква медицинско лечение. Вместо това, лечението е фокусирано върху облекчаване на симптомите, предотвратяване и намаляване на хроничните промени, появяващи се през менопаузалните години. При традиционната и алтернативната медицина най-разпространеният подход е да се добавят естрогени в организма, който не ги произвежда в достатъчно количество. Познато в традиционната медицина като хоромонално заместително лечение, този метод е до известна степен противоречив, поради определени странични ефекти - така че заедно с лекар ще трябва внимателно да претеглите ползата и риска преди да вземете решение за лечение.
Редовните физически упражнения и добро хранене може да е от огромно значение за това как организмът ще се настрои към психологическите промени, свързани с менопаузата. Приема на правилните храни и поддържането на активен начин на живот са от огромно значение по време на този период на промени. Можете да решите да приемате добавки, за да си осигурите допълнително необходимите хранителни вещества.
Уникалната комбинация от билки и хранителни вещества в Муун Баланс е така съчетана, че в максимална степен да подпомогне поддържането на добро общо състояние и жизненост по време на менопаузата. За максимално усвояване на съставките са добавени храносмилателни ензими. Ефектът на продукта е подсилен с AquaSource водорасли.

Устна хигиена

Устна хигиена

Устна кухина е началната част на храносмилателната система. Тя приема храна и в нея тя се смила механически. Различаваме преддверие и същинска устна кухина. Преддверието представлява пространството навън от затворените зъбни редици. Включва устните, бузата и венецът. Същинската устна кухина назад се вързва с гълтача чрез устния провлак. В нея се включват езикът и зъбите. Меки тъкани в бозайниците и човека покриват челюстите около основата на зъбите. Венецът огражда шийката на зъба и се вдава между коронките на съседните зъби. Той представлява видоизменена, добре кръвоснабдена лигавица.
Зъбите (на латински: dens) са многобройни костни образувания в устната кухина, които служат за откъсване на хапката и първична механична обработка на храната. При животните служат и като оръжие за защита, и нападение. Участват в образуването на звуците от речта.

Строеж на зъба

На зъба ясно се различават три добре обособени части:

• коронка - намира се над венеца и шийката
• шийка - покрита от венеца
• корени - могат да бъдат един или няколко; разполагат се в съответстващо легло, в челюстните кости

Зъбът е изграден от:                        

• емайл
• дентин
• зъбна пулпа
• пулпна артерия
• пулпна вена
• пулпен нерв
• зъбен цимент
• пародонт

Около зъба се намира зъбодържащият апарат наречен пародонт. Той включва периодонциум, околозъбна кост и венец. Периодонциумът е “амортисьорът” на зъба. Основна структура в него са колагеновите влакънца, които при хранене се опъват, т. е. зъбът опъва, а не натиска костта. Затова спомага и богатото кръвоснабдяване, нещо като омекотителна възглавница около зъба. Това е от огромно значение за постоянния престой на зъбите в устата; за разлика от тях имплантатите трудно изграждат периодонциум, натоварват костта, а това е честа причина за загубата им. Венецът предпазва и обвива костта около зъба и също участва в дъвкателния процес. Затова той е прилепнал плътно към костта около него, като малка част от него е свободна – около зъбната шийка – мястото се нарича венечен джоб. При здрав пародонт нормалната му дълбочина е максимум 2мм. Костта около зъбите е богато инервирана и кръвоснабдена, което я прави много чувствителна, но и бързо възстановяваща се област. От това произтича и бързото разпространяване на инфекции при непроведено или неправилно кореново лечение.

Зъбната плака, наричана още зъбен налеп е много тънка, пихтиеста ципа, която покрива зъбите през по-голямата част от денонощието. Състои се основно от микроорганизми. Освен тях, в състава на плаката влизат: олющени епителни клетки от устната лигавица, слюнка, сиалозахариди и др. В началото микроорганизмите в плаката са предимно нормални аеробни обитатели на устата, но в последствие, когато кислорода започне да се изчерпва, и киселинността да се увеличава, се развъждат патогенни анаеробни микроорганизми. Заедно с това се увеличава и дебелината на плаката.
Зъбната плака не може да се види с просто око. Зъболекарите разполагат със специални багрила, с които могат да я оцветят.
Зъбната плака е много вредна за здравето на зъбите и устата. Ако зъбната плака не бъде периодично отстранявана, тя минерализира под действие на минералите в слюнката и се превръща в зъбен камък, който допълнително развъжда токсични бактериални продукти, увреждащи венците. Друга последица от нередовното почистване на зъбната плака са зъбните кариеси. Но много често зъбната плака става причина за далеч по-тежки и неприятни болести на зъбите и устата.
Зъбният камък представлява зъбен налеп от калциеви соли, предимно калциев фосфат и калциев карбонат, органични вещества, остатъци от храна, мъртви клетки от устната лигавица и др.
Образуване
Зъбният камък се образува най-често под задната повърхност на долните резци и по обърнатата към бузите страна на горните кътници.
Образуването на зъбният камък протича на два стадия:

1. Натрупване на налеп по шийките на зъбите, състоящ се от муцин, отпаднали клетки от лигавицата на устата, остатъци от храна и микроорганизми. Този налеп се появява там, където зъбите не участват активно в процеса на дъвчене.
2. Импрегнация на мекия налеп с калциевите соли съдържащи се в слюнката.

Непочистеният зъбен камък може да предизвика възпаление на венеца, което води до парадонтоза. Гингивитът и пародонтитът са едни от най-честите заболявания на венците и другите зъбозадържащи структури. Основната причина за тяхното възникване и развитие е нередовното почистване на зъбната плака, т.е. нередовното и некачествено почистване на зъбите.
Здрави венци
Когато е здрав венецът изглежда бледорозов със зърнеста повърхност. Не показва признаци на възпаление (зачервяване, оток и кървене при миене на зъбите). Венечният ръб е разположен до и малко над емайло-циментната граница.
Гингивит
Микроорганизмите от зъбната плака отделят ензими и токсини, които причиняват отлепване на най-горната част от венеца от зъбите. По този начин зъбната плака прониква в дълбочина, развива се възпаление, образува се венечен джоб. След стареенето на зъбната плака се развива гингивит, който се характеризира с оток на венците, повишено отделяне на течност в участъка, където се прикрепват към зъбите и кървене при механично дразнене (при миене на зъбите например). При гингивит венецът е най-често зачервен поради възпалението или има синкавочервен цвят. Венечният ръб е разположен до или малко над емайло-циментната граница. Има ли кървене на венците - трябва да потърсите стоматологична помощ.
Пародонтит
Когато плаката не се елиминира повече от 14 дни, възпалението започва да се разпространява в дълбочина към периодонциума, алвеоларната кост и периоста  Алвеоларната кост започва да се резорбира (стопява). Гингивалният джоб се превръща в пародонтален джоб – вече не само венецът е отлепен, но има "стопяване на кост". Зъбите се разклащат.
Циментът върху кореновата повърхност на зъба некротизира, образува се подвенечен зъбен камък, по който се задържа плака. Пациентът вече изпитва траен дискомфорт във венците си – те кървят често болят, от устата излиза лош дъх. Понякога заболяването може да се изостри с образуване на микронекрози и гнойни абсцеси. Пародонтит е съвременното наименование на заболяването, което дълго време беше познато на пациентите като "пародонтоза".

Пародонталните възпаления могат да са причина и за други заболявания като диабет, инсулт, остеопороза, подагра, сърдечни заболявания и недоносване на бебета.

Хигиена на зъбите

80% от бактериите в устата се намират върху зъбите. Миенето на зъбите и почистването им с конец отстранява само част от бактериите в устата. Всъщност много бактерии живеят по повърхността на езика и бузите. Те водят до натрупването на плака, която може да причини кариеси и заболявания на венците. Тези микроорганизми са също и основната причина за лош дъх. За да поддържа човек личната си хигиена, той трябва да почиства езика си в продължение на 10 сек. два пъти дневно.

Основните условия за успешно премахване на зъбната плака са:

• редовно миене на зъбите, поне 
• през 12 часа
• старателно измиване на зъбите:
• всяко миене трябва да продължава не по-малко от 5 минути
• с четката трябва старателно да се изтриват всички достъпни повърхности на зъбите, включително дъвкателната и задната им повърхност, а не само предната
• използване на четка с твърд косъм (но не при чувствителни зъби или заболявания на венците)
• редовна подмяна на четката за зъби (поне през три месеца)
• редовно почистване на междузъбните пространства с конец за почистване на зъби
• Йонна четка за зъби Соладей-еко (Soladey-eco)
  В дръжката на четката е вградена пръчица титаниев диоксид (фоточувствителен полупроводник) от най-висок медицински клас (99,98% чистота). Изложена на какъвто и да е светлинен източник (флуоресцентна лампа в банята, обикновена крушка или слънчева светлина), титаниевата пръчица в Soladey-eco преобразува светлината в отрицателно заредени йони (електрони). Пръчицата освобождава тези йони, които попадайки в слюнката, привличат положителните водородни йони от киселината в зъбната плака.
  Така киселината се неутрализира и зъбната плака се разпада. За целта не е необходима паста за зъби, тъй като водата или дори само слюнката имат ролята на катализатор в този процес. Естествената реакция на отрицателните йони към бактериите премахва плаката без усилие, по най-щадящия за венците начин.
  Поради действието на йоните, слюнката придобива естествени антибактериални свойства, които продължават и след края на почистването на зъбите.

Отлична вода за уста и гаргара е 1% разтвор СОЛЕ, приготвен от Хималайска Кристална Сол. Може да се използва като алтернатива на пастата за зъби заедно с четката Soladey-eco.